Примерно меню за отслабване

Tags

диета, диета за лятото, зеленчуци, как да отслабна, меню за отслабване, месо, нискокалорийни храни, отслабване, отслабване без диети, пилешко месо, плодове, пролетна диета, протеини, разделно хранене, храни за отслабване, ядки

Понеже много хора след публикацията ми “Как отслабнах с почти 20 килограма” ме помолиха да опиша едно примерно дневно меню за мен, реших да отделя малко време за това.

Преди да го удовлетворя молбата им обаче, трябва да наблегна на нещо много важно, което казвам и в предишната си публикация (ако не сте я чели, кликнете на линка горе преди да продължите да четете) – С ГЛАД НЕ СЕ ОТСЛАБВА ТРАЙНО.

Дори да свалите килограми, започнете ли да ядете нормално отново, организмът веднага ще ги върне. Дори по-лошо ще стане, защото тялото ви ще започне да трупа запаси от мазнини, та да може следващия път като решите да гладувате, да има откъде да взима. И се оказва, че след гладна диета човек става по-кръгъл от преди.

Отслабва се с редовно ядене на правилни храни.

Затова ще видите, че ям често – менюто ми включва поне 5 хапвания. Защото го има и моментът, че ако ядеш само три пъти, има риск толкова да огладнееш до вечерта, че да се натъпчеш и гладуването през деня да е било напразно. Затова без гладуване, често и по малко.

Та, най-сетне, ето едно примерно мое дневно меню (часовете са според моя график – вие си ги нагодете според вашия като се целите за поне 5 хранения с по 3 часа между тях, закусвате веднага след ставане и ядете леки вечери, без въглехидрати):

Първо хранене:
Лека закуска, веднага след ставане – за мен е към 7.30 ч.
Вариант 1. Плодове – няколко портокала, или пък плодова салата, може и да я разбъркаш с две лъжици кисело мляко.
Вариант 2. Овесени ядки – не много голямо количество, накиснати във вряла вода, с една лъжица мед (може и малко тахан, ако обичате, аз не го харесвам). Към тях може да се добавят и малко сурови семена – сусам, слънчогледово семе и др.
Вариант 3: Яйца – 2-3 яйца под каквато и да е форма (без пържени в мазнина) – варени, по панагюрски и т.н.

Второ хранене: 10 часа
Вариант 1: Плод
Вариант 2: Сурови ядки (може и суров слънчоглед – аз много го харесвам и е чудесен заместител на скъпите бадеми/орехи)

Трето хранене: Обяд, 12.30 ч.
Вариант 1: Пилешко бутче / пържола със зелена залата (или каквато и да е салата без картофена или бобена). Салата може да е огромно количество, няма проблем. В салата може да има и яйце. Това се замества с всеки вид месо и всеки вид салата или пък зеленчуци на пара (карфиол, броколи, моркови).
Вариант 2: Ориз със зеленчуци (за предпочитане кафяв ориз)

Четвърто хранене: 16.00 часа
Вариант 1: Плод
Вариант 2: Сурови ядки

Пето хранене: 19.30 ч – Вечеря – никога въглехидрати на вечеря!
Вариант 1: Месо със зеленчуци / салата
Вариант 2: Само салата, голямо количество – любима вечеря през пролетта и лятото, защото си лягаш лек и спиш добре, а стомахът ти не къркори.
Вариант 3: Зеленчуково ястие – тиквички на фурна примерно, към което може и месце, а може и без – примерно с малко сирене (по-добре сиренето го заместете с извара, че е бая калорично).

Успех на всички, че идва пролет и трябва да се стягаме!

Не си поставяйте цели – вредни са за щастието!

Tags

Цели, благополучие, лични цели, личностно развитие, поставяне на цели, постигане на цели, преследване на цели, развитие, спокоен живот, щастие, щастлив живот

Такаа, след като сътворих горното леко вестникарско заглавие, което цели да ви привлече вниманието и да отворите този материал, може пък и да ви кажа за какво иде реч.

Любимото ми списание “Обекти” (заради което често губя ценно работно време – не ви ли е срам такивИ готини неща да публикувате) пусна този материал, който много ме предизвика. И много ме ядоса. И си казах на места “Глупости!”, а след като помислих малко “Хм…”. Абе изобщо – добър материал.

Понеже колегите от сп. Обекти (или сп. Мениджър, откъдете е препубликувано) са превели част от материала, ето тук моя превод на цялата статия, с уважение разбира се към тях и техния труд:

НЕ НА ЦЕЛИТЕ!*

Джеймс Клиър (James Clear)

Всички имаме неща, които искаме да постигнем в живота си – да влезем в по-добра форма, да създадем успешен бизнес, да изградим прекрасно семейство, да напишем бестселър, да спечелим първо място в състезание и т.н.

И за повечето от нас пътят към постигането на тези неща започва с поставянето на специфични и изпълними цели. Поне доскоро и аз се отнасях така към живота си – поставях си цели за курсовете, които посещавах, за тежестите, които искам да вдигна във фитнеса, както и за конкретни клиенти, които искам да спечеля в бизнеса си.

Напоследък обаче започвам да осъзнавам, че когато трябва да доведа нещата до край и да постигна определен напредък във важните за мен сфери, има много по-добър начин това да се случи.

И той се крие в разликата между целите и системите

Нека обясня.

Разликата между целите и системите

Каква е тя?

• Ако си треньор, целта ти е да спечелиш шампионата. А системата ти е онова, което отборът ти прави по време на всекидневните си тренировки.

• Ако си писател, целта ти е да напишеш книга. Системата е да направиш седмичен график за писане, към който да се придържаш.

• Ако си бегач, целта ти е да пробягаш маратона. Системата е месечният ти график за трениране.

• Ако си предприемач, целта ти е да изградиш бизнес за милиони. Системата ти се крие в управлението на маркетинга и продажбите.

А сега истински интересния въпрос:

Ако напълно пренебрегнем целите си и се фокусираме единствено върху системите си, ще постигнем ли резултати?

Например, ако бяхте баскетболен треньор, който решава да пренебрегне целта си за спечелване на шампионата и се фокусира единствено върху това, което отбора прави по време на ежедневните си тренировки, ще има ли резултати?

Според мен, да!

За да го илюстрирам, сметнах общия брой на думите в статиите, които съм написал в блога си в последната година. През последните 12 месеца съм написал над 115 хиляди думи. Средностатистическата книга има между 50 и 60 хиляди думи, което значи, че съм написал достатъчно съдържание за две книги само за една година.

Което е голяма изненада, защото никога не си слагам цели по отношение на своето писане. Не си измервам успеха спрямо някакви показатели. И на никоя статия не съм броил думи, за да преценя достатъчно ли е дълга. И никога не съм си казвал «Трябва да напишеш две книги през тази година».

Онова, върху което се фокусирах, беше да пиша по една статия всеки понеделник и четвъртък. И след като спазих този график 11 месеца, резултатът беше 115 хиляди думи. Фокусирах се върху системата и процеса на писане. И постигнах същите, ако не и по-добри резултати.

Да поговорим сега защо да се фокусирате върху системите вместо върху целите.

1. Целите ограбват щастието от днешния ден

(Аз какво ви казах в заглавието?? Бел. пр.)

Когато се опитвате да постигнете цел, вие на практика си казвате “Не съм още достатъчно добър, но когато постигна целта си, ще бъда.”

Проблемът на този начин на мислене е, че приучавате себе си винаги да отлагате щастието и успеха до постигането на следващата цел. «Само да я постигна и ще съм щастлив. Само да стигна до там и ще съм успешен.»

РЕШЕНИЕ: Посветете себе си на процес, а не на цел

Поставянето на цел слага голям товар на раменете ви. Можете ли да си представите, ако бях си казал, че през изминалата година трябва да напиша две книги. Само докато пиша това изречение, и вече се чувствам стресиран.

Ние си причиняваме това непрекъснато. Създаваме си ненужен стрес, за да отслабнем, да успеем в бизнеса или да напишем бестселър. Вместо това можем да опростим нещата и да намалим стреса като се фокусираме върху процеса и се придържаме към графика, вместо да се тревожим непрекъснато за големите, животопроменящи цели.

Когато насочите вниманието си към рутинните действия вместо към крайните резултати, ще успявате да се насладите на момента и в същото време да растете.

2. Целите са странно несъвместими с дългосрочното развитие

Може да си мислите, че целите ви ще ви мотивират в дългосрочен план, но това не винаги е вярно.

Представете си човек, който тренира за полу-маратон. За да го постигнат, много хора биха работили здраво месеци наред, но прекосят ли финалната линия, спират да тренират. Тяхната цел е била да завършат полу-маратона. И когато това се случи, вече нямат цел, която да ги мотивира. Когато усърдната ви работа е обвързана с конкретна цел, какво ще ви мотивира след като я постигнете?

Това може да произведе “йо-йо ефект” – да кара хората да се лутат от усърдна работа по постигане на цел до никаква работа и никакви цели. Такъв цикъл изключително много затруднява дългосрочното развитие.

РЕШЕНИЕ: Освободете се от нуждата си от бързи резултати

Един ден тренирах във фитнеса и правех предпоследната си серия изтласквания. Когато я завърших, усетих болка в крака си. Не твърде болезнена, не контузия, но сигнал за голяма преумора към края на тренировката. За eдна-две минути се почудих дали да спра или да направя и последната серия. После си напомних, че искам да правя това през целия си живот и реших да спра.

В ситуация като тази, ако сте ориентиран към целите, ще довършите упражнението, само и само да постигнете целта си. Все пак, ако си поставите цел и не я постигнете, се чувствате неудачник.

Но мислейки за системите, нямах проблем да не продължа. Мисленето, фокусирано върху системите, не цели да достигне определен количествен резултат, а цели да се придържа към процеса и да не пропуска упражнение.

Разбира се, знам, че ако не пропусна упражнение, в дългосрочен план ще вдигам все по-големи тежести. Точно по тази причина системите за по-важни от целите. Целите ни помагат да постигаме краткосрочни резултати. И в края на краищата, процесът винаги печели.

3. Целите предполагат, че можете да контролирате неща, които са извън вашия контрол.

Не можете да предсказвате бъдещето. (Знам, че сте шокирани.)

Но всеки път, когато поставим цел, се опитваме да го правим. Опитваме се да планираме къде ще бъдем и кога ще стигнем там. Опитваме да предвидим колко бързо можем да напреднем, въпреки че нямаме представа какви с събития и обстоятелства ще се сблъскаме.

РЕШЕНИЕ: Търсете обратна връзка

Всеки петък, прекарвам 15 минути да попълня малка таблица с най-важните данни за моя бизнес. Например, в една колона пресмятам колко процента от посетителите на сайта ми са се абонирали за безплатния ми електронен бюлетин. Рядко мисля за тази бройка, но като я преглеждам всяка седмица, получавам ценна обратна връзка дали нещата вървят в правилна посока. Когато бройката намалява, знам, че е време да предприема някакви действия.

Подобни инструменти за обратна връзка за важни за създаването на добри системи, защото ви позволяват да проследявате много елементи без да сте под напрежението, че трябва да предвидите какво ще се случи в бъдеще с всеки от тях.

Забравете за предвиждането на бъдещето и изградете система, която да ви дава сигнал, когато трябва да направите корекции в настоящето.

Заобичайте системите

Целта ми не е да кажа, че целите са безполезни. Въпреки това според мен те са добри за планирането на вашето развитие, а системите от друга страна са добри в реалното постигане на това развитие. Всъщност възнамерявам да обявя 2014 за «Година на ленивеца», за да можем всички да забавим темпото и да започнем да се стремим към последователно, методично развитие отколкото към преследване на секси цели няколко седмици и пълен крах след това.

Целите ни дават посока и дори може да ни мотивират в краткосрочен план, но в края на краищата победата идва след прилагането на добре измислена система. Системата е от значение. Посвещението на процеса е онова, което ще донесе промяната.

* Оригинално заглавие “Forget About Setting Goals. Focus on This Instead.” Оригиналната статия може да бъде прочетена тук.
За всички грешки в превода съм си виновен само аз и никой друг!

—

Български продукт на американския пазар?

Tags

Америка, обувки, пазар, плетени обувки, продажба

Помните ли плетените обувки, които дядовците ни носеха (и май някои все още носят през лятото)? Едни такива с дупки и се носят на бос крак, и никой от нас за нищо на света не би ги обул, защото хич не са “готини”.

Е, в Америка май не мислят така – трима готини американци откриват обувките и решават, че са уникален продукт и могат да го продават на американския пазар. И така от началото на 2014 г. обувките BOS (да, “Бос”, защото се носят на бос крак), произведени в Пловдив, ще влязат на американския пазар.

Цените им започват от 39 долара – без пари! А ако си купите сега, получавате и мартеница (обяснена като “българската гривна на приятелството”).

Тук можете да видите видеото, фотосесиите и повече информация.

Ето още едно доказателство, че нещата, които не харесваме, считаме за остарели, неготини, типично български (и следователно лоши), могат да се окажат превъзходна идея просто с промяна на гледната точка.

Е, да съм честен, малко в повече ми дойде твърдението, че женският модел обувки е подходящ за всяко облекло – дори и официално. Но с оглед на случващото се съм готов да го преглътна.

Защото нищо чудно скоро да си поръчваме плетени обувки по e-bay, да ги чакаме няколко седмици и с гордост да ги носим, защото са от Америка :))

Айде със здраве и понякога за разнообразие да си напомняме да харесваме това, което сме и това, което можем като нация. Поне малко.

Родители, прегръщайте децата си!

Tags

възпитание, грижа, детско развитие, деца, комуникация с детето, отглеждане, развитие на мозъка, родители, семейство

Много яка статия! Ако мога да я обобщя с едно изречение: “Родители, прегръщайте децата си!” – отделете й 5 минути!

Модерните методи на възпитание могат да забавят развитието на мозъка

Социалните практики и културни вярвания на модерния живот пречат на здравословното мозъчно и емоционално развитие при децата, гласи интердисциплинарно изследване, представено на симпозиум в Университета в Нотр Дам, САЩ.

„Резултатите от начина на живот на американските младежи стават по-лоши в сравнение с тези от преди 50 години”, казва Дарсия Нарваез, професор по психология в Нотр Дам, която специализира в нравственото израстване на децата и влиянието на ранния житейски опит върху развитието на мозъка. „Необмислените практики и вярвания стават всекидневие в нашата култура, като например използването на адаптирано мляко, отделянето на бебетата в отделни стаи или идеята, че ако отговаряме твърде бързо на хленченето на бебето ще го „разглезим”, казва Нарваез.

Това ново изследване прави връзка между утвърдени начини на възпитание – популярни сред обществата на ловците-събирачи, със специфични резултати от развитието на емоционалното здраве при възрастните, и кара много експерти да преосмислят някои от нашите съвременни културни „норми” за отглеждане на деца.

„Кърменето на пеленачетата, откликването на техния плач, непрекъснато докосване и наличието на много възрастни гледачи са някои от грижовните родителски практики на нашите предци, които показват положително влияние върху развиващия се мозък, което не само оформя личността, но помага на физическото здраве и нравственото развитие”, смята Нарваез.

Изследванията показват, че отговарянето на нуждите на бебето (а не да го оставяме да се „наплаче” на воля) влияе върху развитието на съзнание; положителното докосване се отразява на реактивността към стрес, контрол на импулсите и емпатия; свободната игра сред природата влияе върху социалния капацитет и агресията; група от грижовни помагачи (освен майката) е предпоставка за повишаване коефициента на интелигентност, гъвкавост на егото и съпричастност.

снимка: aheadinteractivetutorial.com

В Съединените щати се наблюдава влошаваща се тенденция във всички тези характеристики за детска грижа, счита изследователката. Вместо да бъдат държани, бебетата прекарват голяма част от времето в количките си, седалки на коли и детски столчета, за разлика от миналото. Само 15% от майките кърмят 12 месеца, големите семейства вече не съжителстват заедно и свободната игра, която родителите разрешават е намаляла драстично от 1970 г. насам.

Дали поради последиците от тези модерни практики или в резултат от други влияния, резултатите от проучванията показват: епидемия от безпокойство и депресия сред всички възрастови групи, включително малките деца; високи нива на агресивно поведение и престъпност при подрастващите; намаляване на съпричастността, основата на състрадателно и морално поведение сред студентите в колеж.

По думите на Нарваез обаче, роднините и учителите също влияят положително, когато децата се чувстват сигурни в тяхно присъствие. Също така пропуските в ранна възраст могат да се наваксат и по-късно. „Дясното полукълбо на мозъка, което ръководи голяма част от нашата възможност за саморегулация, креативност и съпричастност може да се развива през целия живот. Дясното полукълбо се изгражда от физически преживявания като игри с боричкане, танци или свободни артистични прояви. Така че, във всеки един момент родителят може да измисли креативна дейност с детето и те да израстват заедно”, казва тя.

Източник

Малко хубав, съвременен и разпускащ Жас!

Вторник следобед е, хора! Трябва да се разпусне, защото петък не е близо…

Зат’ва ето ви порция (даже двойна) от хубав и разпускащ душата съвременен ‘Жас / Жас-Фънк!

Групата е Snarky Puppy, а видеата са от новия им албум Ground UP, който са представили няма толкова готино пред отбрана публика.

Затворете очи, качете крака на масата и хич да не ви пука. Поне за десетина минути:

BENT NAILS

MINJOR (което не се чете Миньор, само отбелязвам, да не стане грешка с някой футболен отбор от прочут БГ град)

Вторник никак не е зле, всъщност!

 

 

 

Нюанси

“Безбройни са световните кръговратности, в които се вре человек из своя си живот. Докато е малък человек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „мама” и всички го трупат с похвали. И колкото повече се източва человек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи и безплодни занятия. Кога мравката срещне мравка, тя я докосне с краченце, за да й каже, къде има зрънце, тревичка или сладко коренче.

Кога се срещнат две пчели, те танцуват разни танцове, за да си съобщят, къде има повече цвете и прашец. А ние, людете,твари уж умни и разумни, все тичаме нанякъде, все не ни остава време за человешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един единствен лъч на взаимно разбирание и топлинка.

А…

View original post 405 more words

Уникално: Огромно струпване на комети над България до края на годината

Tags

balthazar, владо карамазов, гравити ко, дария симеонова, димитър илиев, ивайло захариев, камен, камен донев, кометите, лечение, михаела филева, набиране средства, нуфри, gravity co., рак, тони, юлиан вергов, явор захариев, x factor

Уникално звездно събитие ще наблюдават всички българи до края на 2012 – огромно струпване на комети ще се случи до края на годината, прогнозираха наблюдатели.

Причината за това не е краят на света, а един обикновен българин на име Камен.

И кометите не са истински небесни тела, а негови приятели, познати и непознати, които решиха като падащи звезди да го подкрепят в мечтата му за живот.

Сега сериозно – колкото и заглавието и уводното изречение да звучат като от жълт вестник, те всъщност са истина. Скоро не бях виждал толкова много и различни хора, които да вземат присърце нечия съдба и да положат всички усилия да помогнат на някого.

Историята – накратко, Камен Сарафов е млад, талантлив и интелигентен мъж, диагностициран с изключително рядка и бързо развиваща се форма на рак. Група негови приятели се организират в негова подкрепа и създават “Кометите на Камен” – движение, в което всеки може да се присъедини, за да подкрепи Камен.

И наистина нещата отиват към истински звезден дъжд – досега в призива за подкрепа са се включили един куп звезди, чиито кратки видеа, записани често с мобилни телефони или уеб камери, тепърва ще заливат социалните мрежи у нас с призиви за подкрепа на Камен.

Звездите, включили се досега, са:

– Юлиян Вергов

– Тони

– Явор (Gravity Co.),

– Камен Донев

– Владо Карамазов

– Нуфри (Panican Whyasker)

– Ивайло Захариев (“Под прикритие”)

– Дария Симеонова (“Под прикритие”)

– рали-шампионът Димитър Илиев

– DJ Balthazar  

– певицата Михаела Филева

Точно в моменти като този става ясно кои са истинските звезди – не онези, които си въобразяват, че са високо над другите хора, а онези, които използват влиянието си, за да сбъдват мечти.

Как да станете една от кометите на Камен:

– Влезте в сайта: http://kamensarafov.com/. Споделете го.

– Изпратете поне 1 СМС с текст DMS Kamen на номер 17 777 (1,20 лв)

– Харесайте FB страницата на Кометите https://www.facebook.com/helpkamen и поканете всички свои приятели да я харесат.

– Сменете профилната си снимка и заглавната картинка на Facebook профила си с някоя от тези.

– Запишете свое видео, в което казвате, че подкрепяте Камен в борбата му за живот и го качете навсякъде, където можете.

– Публикувайте веднъж дневно статус в Facebook / Twitter за развитието на кампанията.

– Ако познавате журналисти или известни личности, разкажете им за Кометите и ги привлечете на борда.

– Измислете каквото друго се сетите, за да помогнете да се съберат средства за лечението на този страхотен млад човек.

Ние с Good Music Society подкрепяме Камен в борбата му за живот!

Нека да валят комети!

Нова репетиционна! Бриколажно ни беше!

Tags

банда, звук, изолация, каменна вата, латекс, мюсо бриколаж, good music society, mr. bricolage, ремонт, рокендрол, улично изкуство, шпакловка

И такаа, дойде най-сетне време да докажем, че наистина се случи проектът по обновление на репетиционната на Good Music Society.

За тези от вас, дето не знаят, с най-якия магазин за дома и градината в България Mr. Bricolage направихме супер готин проект. Те ни дадоха всички материали, необходими за ремонта на нашето студио и осигуриха професионална работна ръка, а ние се разцепихме от носене и бъркане.

Но си струваше!

Защото репетиционната ни от това:

се превърна в това:

Имаме си вече чисто нова репетиционна – изолирана с каменна вата (таванът със стиропор), яки лампи, готин мокет. Топличко е, уютно е, щастливи сме.

Нека ви покажа сега:

Единственото, което оставихме от старата репетиционна, е навяващата носталгия дървена врата с героичния надпис “Детско илюзионно студио”. Мисля, че много добре описва това, което се случва вътре.

Едната ни стена е цялата в червени тухли. Не помагат много за подобряване на звука, но изглеждат супер яко. А Mr. Bricolage ни дадоха и едни стиропорени … неща, които са перфектни и за диванчета:

А и вижте колко яко седят китарите на тоя фон просто:

Другите стени са шпакловани и минати с готин зелен латекс, а после може би малко от суета изписани с текстове от любимите ни парчета:

Благодарение на добрите ни приятели Наско и Мишо (любими наши улични артисти) си имаме и пиленце:

… и дръвче:

Стана най-яката репетиционна! Поне за нас.

Онова, в което се убедихме за пореден път, е, че ако искаш да си истински музикант, трябва да можеш да носиш много повече отколкото можеш да свириш (както шеговито, но и не съвсем, обясни Васето Крумов, мъкнейки 25-килограмови чували с шпакловка до третия етаж).

Ако случайно не сте гледали видео материалите от целия процес по строене, бъркане, качване и ремонтиране – поправете се – ето ги тук.

Ето и малка усмивка от нас за нашите приятели от Mr. Bricolage, които ни подкрепиха с този як проект.

Очаквайте съвсем скоро няколко акустични парчета, записани в новата репетиционна!

Айде със здраве.

Не е трудно да си тъп…

Tags

Америка, гето, деца

В Америка те хранят добре – тази вечер посетих три различни места и на трите трябваше да вечерям (да не се обидят хората). На едното имаше италианска храна, на другото – мексиканска, а на третото – българска.

Накрая дори започнах да се шегувам с хората около мен за това колко се тъпча и как вечерям по три пъти и как като се върна, Ива ще ме попита “Извинете, кой сте вие и къде е съпругът ми”.

Почти веднага след това попитах едно момиче, с което се запознах наскоро, какво точно работи. Оказа се, че работи с деца от гетата. И ми разказа как преди два дни едно дете на 4 годинки се е разплакало в занималнята. Моята нова позната попитала момиченцето защо плаче.

– Защото съм изморена, не съм спала цяла нощ. – отговорило детето.

– Защо не си спала? – попитала девойката.

– Защото бях гладна.

А аз бях вечерял три пъти.

И накрая се бях оплакал.

Не е особено трудно да си тъп.

Или да забравиш колко много имаш.

Още по-лесно е като видиш проблемите, да погледнеш на другаде.

Аз не искам да го правя.

Затова не знам как да завърша тая история.

Може би пък не трябва да я завършвам.

А да я започна отначало.

 

Музикант къща строи ли?

Музикант че къща не храни, особено у нас, е все по-очевидно. Ние с Обществото за добра музика обаче се запитахме като не храни, поне да я построи може ли.

Зададохме си го тоя въпрос, защото дойде време да обновим олющената си репетиционна.

А дойде време, защото идва зима и идва ще изкараме много дълго в същото старо, напукано, неизолирано, неизмазано и неугледно помещение.

Та решихме да си плюем на ръчинките и да се захващаме за работа.

Точно навреме се оказа, защото пък нашите приятели от Мюсо Бриколаж тамън се чудеха коя млада и много перспективна българска рок банда да вземат да подкрепят  с материали, за да си обнови репетиционната

Което накара китарите ни да потръпнат от радост, че няма да им се наложи да изкарат поредната зима при минус десет градуса.

И така, заедно с Мосю Бриколаж започнахме операция “Ремонт”, която ще ни отнеме няколко седмици, през което време активно ще споделяме напредъка и ремонтните си дейности.

Засега – ето видео на Васето, който ще ви покаже в какво състояние е репетиционната:

Скоро ще е съвсем различно!