Tags

, , , , ,

Когато влязох в executive lounge на първия етаж на Хилтън, него още го нямаше.

Седнах с гръб към вратата и се заговорих с хората от екипа му. След десетина минути те дружно погледнаха към вратата и аз разбрах, че в този момент зад мен стои един от най-забележителните хора, които не само аз, но и светът някога е познавал.

Обърнах се и стиснах ръката на Ник Кейн – мозъкът зад глобалната организация за борба с трафика на хора А-21.

Както повечето случаи, в които славата на някого предшества срещата ви, първото впечатление от Ник (така ми се представи той, не се опитвам да фамилиарнича) изобщо не оправда очакванията ми. Той изглеждаше съвсем… обикновен. Не особено висок, не особено атлетичен, облечен със стил, но без нещо да се набива на очи, с прошарена коса и силен австралийски акцент.

Само няколко минути и едва няколко разменени думи обаче ме увериха, че пред мен наистина стои един от най-… “легендарните” (в духа на предишните ми постове) мъже, които някога ще видя през живота си.

“Където има трафиканти или жертви на трафик, аз ще бъда там – ако трябва, А-21 ще работи във всяка страна по света до окончателното премахване на робството на нашето време.”

Това ми каза Ник и ме накара да се замечтая за онова поколение български лидери, които ще говорят за проблемите със същата сила на духа, увереност в гласа и непоколебимост в погледа.

За какво си говорихме? Тема на друг пост, идващ съвсем скоро!

Но снощи бях измежду щастливците, на които се случва да се запознаят с един от онези велики хора, които със своето виждане и себеотрицание пишат една по-добра история на нашия свят.

И струва ми се, както винаги става, когато срещнеш такъв човек, че много неща в живота ми няма да бъдат същите от тук насетне.

—

П.С. Също така бих желал да отбележа, че това е пост номер 30 в този блог, което официално го прави най-дълго поддържаният от мен блог. Затова моля за вашите аплодисменти и коментари с текст “Браво, Мишо!” :))