Не съм писал от векове. Така и ще продължи до края на юни, когато приключват не един, а три проекта, по които работя успоредно. Дотогава – суша.

Днес обаче е изключение, защото дъждът и мрачнотията ме вдъхновиха.

Нали го знаете онзи стар виц – двама си седят в кръчмата и пият. Единият поглежда през прозореца и казва “Вали”, а другият само махва с ръка и отговаря “Зарежи ги бе, всички са идиоти!”.

Няма по-черноглед народ от нас. Все говорим негативно, все обясняваме как нещо (или по-скоро нищо) не може да стане. “Не” ни е любимата дума, следвана от “няма”.

Тази сутрин като погледнах през прозореца, първото, което ми дойде да кажа, беше “Уф, писна ми от тоя дъжд”.

После обаче в главата ми изведнъж изникна фразата “От плодовете на устата си човек ще се насити” (цитат от Притчите на цар Соломон). И си дадох сметка, че това в пълна сила важи за нас, българите.

Казваме, че нищо не може да се промени – следователно никога не се опитваме да променим каквото и да е, дори и нещата, които зависят от нас.

Казваме, че от тоя народ / тая държава (разбирай нашия народ и нашата държава) нищо не става – и се държим с хората и публичната собственост сякаш не ни пука за тях.

Казваме, че бизнес не може да се започне тук – и никога не го започваме.

Списъкът може да продължи безкрайно – вие си допълнете вашите неща.

Снощи бяхме на гости в офиса на един прекрасен, талантлив, млад човек. Той сякаш не вярваше, че у нас не може да се прави бизнес. Напук на това твърдение е развил чудесен бизнес, като основната част от работата му е за клиенти от САЩ и Великобритания. И го е постигнал честно, с много работа и талант.

Не се шегувам – и на мен ми беше трудно да повярвам на очите си!

Та докато гледах дъжда тая сутрин, си мислех за него. И за това, че начинът, по който говорим, е показателен за начина, по който мислим, който пък е определящ за начина, по който живеем.

И метафората на Соломон е вярна – с онова, което казваме, ще се наситим.

Затова реших да не му се впрягам и да не го обсъждам дъжда. Това му е работата – да вали. Ще си взема чадър и толкова.

Или пък още по-добре – ще се оглеждам цял ден за слънцето.

И ще внимавам какво говоря!

 

А ако познавате талантливи българи, които не харесват думичката НЕ, пишете ми за тях – искам да ги представя тук!

 

 

Advertisements