Tags

, , , ,

Петък е! И ако се чудите как да скатаете от работа, ето ви добър начин – поредната много яка музикална физиономия, нарисувана днес от изключително интересна личност.

С нейното творчество за пръв път се сблъсках, когато с колегите в офиса се лигавехме и си Google-вахме имената. Когато написах “Вяра Иванова” в Google не излезе информация за симпатичното момиче, което седеше на съседното бюро, а за друго симпатично момиче, което свири на бас, пее яката и прави много, ама много готина музика (за съжаление на всички ни – в Шотландия, където е избрала да се развива творчески).

Първото нейно нещо, което чух, е песента БАБА – и моментално станах фен!

Ето видео, а безплатно можете да си я свалите от нейния Soundcloud.

Преди няколко седмици на FB страницата на Good Music Society виждам, че Вяра Иванова харесала наша публикация. Усмихнах се на съвпадението и реших все пак да видя коя е тази девойка със същото име като моята колега и и бас китаристката и певицата, на която съм фен. Е, досещате се вече – не беше просто съвпадение, а истинска истина – певицата, на която съм фен, ми е фен на мен 🙂 Един ден нещо си била ровела из нета и открила нашата музика и взела, че ни харесала.

Истински “съвпадък”, както се казва!

Станахме си приятелчета онлайн и не мина много време преди да я поканя да се нарисува с музика в моята петъчна рубрика.

И така, на вашето внимание представям:

Вяра Иванова

1. Аз съм Вяра, да съм музикант и по-точно певица, ми беше мечта като дете, и в този смисъл живея мечтата си. Музиката за мен е предпочитаният начин за изразяване, най-често чрез писане на песни и пеене.

2. Много трудно упражнение (да се нарисува чрез музика, бел. Мишо), понеже първата ми реакция, ако ще описвам себе си с музика, би била да изредя само мои песни:)) От които обаче малко са записани, хехе. Затова от моите ще се огранича с една, която съществува не само в главите ни с човека, с когото я направихме :))

едно

Sun Dzu

Sun Dzu в Soundcloud

(2011 май? 🙂 ) – с Марто, много си го харесвам този текст, както и вокалната линия, освен че изразява отношението ми към много неща в живота и философията на “Изкуството на войната” плюс управлението на Елизабет Първа, това парче ми даде възможност да се върна към рока, който много обичам, въпреки че към момента работя в други стилове.

две

Съмна бульо – Йовчо Караиванов

Много обичам да слушам български народни песни, давам тази като пример на комбинацията от изпълнителско майсторство+творчество, която много ценя независимо от стила. Ако оставим настрани чисто техническия анализ на изпълнението, много ме впечатлява способността на “народния творец” да разкаже с малко на брой прости думи огромна история, огромна емоция. Напомня ми на блус творчеството.

три

How many mics Fugees (1996)

Бих могла да посоча всяка една от песните в албума всъщност, целият The Score ми е в топ 5 албуми, слушам доста хип хоп и бих казала, че това е албумът, който ме насочи към хип хопа въобще, който ме “запозна” с този начин на изразяване, със Салаам Реми, който към момента май ми е любимият продуцент, с невероятната комбинация ирония/хумор/сарказъм +музикалност+усет за стил, които и до днес ме впечатляват в артистите, които харесвам …” you can’t create you just wait to take, holler!” не можах да се сдържа 🙂

четири

Life without you – SRV&Double Trouble (1985?)

Отново , песента като песен, но и като “символ” на твореца. Стилът на писане и енергията, която струи от музиката му не мога да опиша с думи, а пък от Томи Шанън съм “научила” всичко, което знам за блус баса:) Стиви и Джони Лий Хукър са блусарите, които ми се иска да съм познавала отблизо.

пет

Mo’ Hippa (оригинално парчето е на The Meters) – Jon Cleary& the Absolute Monster Gentlemen (2008)

Тази версия, към която е линка ми е любимата (с Джелибийн на барабаните). Бандата е страхотна, запознахме се през 2008ма мисля, на един блус фестивал и оттогава са любимата ми банда 🙂 Много ме кефи това, че имат адския груув!!(както е видно от парчето ) – на едно и чупката в ханша е заформена 🙂 много се кефя на такъв Ню Орлиънски фънк:) Освен това всички пеят страхотно, Корнел (басистът) е супер сладък човек, много начетен и адски скромен 🙂 Абе въобще – от една страна кефи ме бандата – всеки поотделно като музикант и като човек, и общо като група, от друга страна музиката им 🙂

Ммм (Мишо е вече), като прочетох последното и не мога да се сдържа – Верче, чакай само да се запознаеш с нашия басист :))

Иначе, скъпи хора, това беше прекрасната Вяра Иванова – очаквайте следващата музикална мутра, която ще рисува един много, ама много добър (и не само по душа) соло-китарист. Но за това – следващия петък.

Приятен уикенд от мен и да се наспите на воля!

Advertisements