Tags

, , , , ,

Значи (обичам да започвам разговор с тази думичка!), вчера с Обществото за добра музика участвахме в едно нещо, обявено като прослушване за изгряващи банди от чисто нов БГ лейбъл (това, мила бабо, е фирма, която управлява бизнеса на дадена група или изпълнител – в буквален превод от английски означава “етикет”).

Много приятели – от група Зона, от група Хоризонт, от група Alley Sin, даже едни от Шотландия, писаха с предупреждение да не се занимаваме с това.

О, защо не ги послушахме!

Започвам отзад напред – след концерта-прослушване вчера един млад човек (видима възраст 24-26), когото не бях виждал преди това, ме подръпна нежно и ме попита искаме ли обратна връзка за представянето си. Ние винаги сме готови за обратна връзка, затова му отговорих положително.

Вкара ни в стаичката отзад и започна с думите:

– Може би сте забелязали, че не обърнах почти никакво внимание на изпълнението ви…

Докато се чудехме изобщо кой е този, защото го виждахме за пръв път, и защо  е трябвало да забележим, че именно той не обръща внимание на изпълнението ни, той продължи:

– С това арогантно поведение никога няма да стане нещо от вас…

Дотук бяхме се досетили, че сигурно джентълменът ще да е от организаторите. Запитахме го защо сме се държали арогантно и той ни обясни, че е защото (моите коментари са в червено):

– сме помолили да преместим саундчека с час и половина – да, разбира се, нека правим чек в 3 часа следобяд, когато концертът е от 21.00 часа
– когато промотърката на уискито (което се рекламира по време на прослушванията) ни каза в очите, че името ни е твърде дълго и тя не може да го запомни, за да ни обяви, ние сме й отговорили да доведе още две девойки и да запомнят по една дума. абе това промотърка да си позволи да прави коментари относно името на гостуваща банда все ми се струва по-арогантно от това бандата да й отговори както си го е заслужило.
– имало е оплаквания от озвучителя по време на саундчека – когато попитахме какви, той каза, че не знае точно, защото не е бил там по време на саундчека. 
– защото сме дошли по средата на изпълнението на предишния артист, а не сме стояли в клуба през цялото време, за да го слушаме, което никак не е колегиално – големият въпрос е дали ние сме тези, които организират прослушването и трябва да слушаме другите банди

След което много авторитетно допълни, че (моля обърнете внимание):

– Той търси банди, които да са като пластелин, който да може да се моделира, а не като нас;

– Ако ние сме се държали така, той трябвало да ни назначи отделен мениджър, а това нямало да му е рентабилно, защото идеята му е един мениджър да работи поне с три групи…

На първия коментар мога да кажа единствено NO COMMENT. На втория не мога да се въздържа да му обясня, че независимата Good Music Society и в момента има екип от 6 човека (доброволци, факт, но посветени и професионални), дългосрочна стратегия (такава за развитие и още една – комуникационна) и едва ли 30% от времето на неговия мениджър ще стигнат да управлява и половината от това, което сме постигнали досега… А да не говорим за това как точно ще ни помогне да пораснем.

Ето как видяхме ние цялото упражнение (моля преценете сами кой е арогантният):

– Бандата влиза в клуб, в който се предполага, че ще има прослушване, конкурс или каквото е там. Никой не ни посреща, никой не ни се представя като организатор, никой не ни обяснява какво точно ще се случи днес и как ще протекат нещата, кой ще ни оценява, кога трябва да започнем и т.н.

– Бандата пристига навреме за саундчек (16.30 след взаимно уговорената промяна на часа) и в рамките на 40 минути от влизането в клуба приключва с правенето на звука, като в това число влиза всичко – от сглобяването на барабаните до финалните проби и тестово парче. Което ще рече, че в 17.10 сме готови и тъй като дотогава никой не е дошъл да ни каже какво се случва, вместо да прекараме следващите 4 часа под земята, отиваме да ядем с идеята да се върнем 30 минути преди обявеното за нашия концерт начало.

– Точно преди да излезем идва една промотърка на уискито-спонсор (добре де, уискито е Jim Beam – хора, намерете си нормални промотърки!) на мероприятието, която ни пита как се казваме, за да ни обяви. “Good Music Society”, отговаряме ние. Тя прави глуповата и кисела физиономия от типа защо ме занимавате с глупости и казва “О-о-о много е дълго, не мога да помня такива имена”. На тази безумна реплика ние се усмихваме и я молим да доведе още две нейни колежки, барем успеят да запомнят по една дума всяка и да ни обявят хорово.

– Излизаме, ядем и се връщаме се 40 минути по-рано, точно по средата на изпълнението на един млад поет с китара – Косьо, когото не бях слушал, но прави много приятна смес от … много стилове – интересно е много! През това време отново никой не идва при нас, за да ни каже какво предстои или какво следва, съответно ние изчакваме да стане 9, излизаме на сцената и изсвирваме с кеф (ама наистина с кеф, въпреки нема-толкова-безумната организация) изискваните по регламент 2 кавъра и още 5 авторски парчета (въпреки че регламентът казва, че може да минем и само с 2 авторски песни).

– На слизане от сцената за пръв път се запознаваме с някой организаторите, който ни казва (без дори да си каже името), че сме добри музиканти, но не ставаме за нищо, защото сме арогантни…

Чудех се дали да го напиша тоя пост, първо си казах, че няма смисъл, ама после размислих – точон защото си мълчим, нещата продължават да стават по същия кирлив начин.

Ето по тази причина Good Music Society казва НЕ на измислените български лейбъли и техните пишман мениджъри, които наричат артистите “пластелин, който да моделирам” и още от първите си взаимоотношения с тях мислят не за това как да им помогнат да се развиват, а за това как да ги сложат под един кюп с други банди, за да може да има печалба на едро.

Избираме да останем независими и свободни да правим музиката, която кефи нас и докосва вас, нашите любими приятели от Обществото за добра музика. Затова, ако ни подкрепяте, ударете един Share на тази публикация във вашите социални мрежи, изпратете я по мейл на приятелите си или разкажете за това на някого!

За истинското, свободно и независимо българско изкуство!

Advertisements