Петък е! Значи e време за малко хубава музика с моя петъчен музикален автопортрет на готини и интересни хора.

На ред е един от малкото доктори, които познавам. Но не по медицина, а по връзки с обществеността. Или с други думи: PR (чете се пи ар, хората, които се занимават с това, казват, че било заради двете основни дейности, които извършват: ПИе и АРчи)

Представям на вашето внимание д-р Александър Христов, председател на Българското дружество за връзки с обществеността, който тотално опроверга гадния мит, че пи-арите у нас са люти фенове на чалгата.

Всъщност, да ви кажа честно, от тези PR хора, които аз познавам (а те не са никак малко), май само двама харесват чалга… И двамата не струват като PR практици. Така че митът е разбит и ето фактите: за да си добър PR, трябва да слушаш добра музика, защото тя изгражда добри ценности, които са много важни за добрата комуникация. Точка!

А сега сериозно – това с “д-р” навсякъде пред името на Сашо е абсолютна закачка с неговата светла личност. Всъщност той е едно от най-усмихнатите и easy-going същества, които познавам. А също така е и един от хората, които най-добре в България знаят каква е цената на изграждането на публичен образ, особено когато стане въпрос за банки и финансови институции.

Изобщо – готин персонаж, в чиято музикална физиономия си струва да надзърнете.

Представям ви

Александър Христов

Иска ми се музиката да има повече място в моя живот. И съм категоричен, че тя не само доставя удоволствие, а е и ключов елемент в общуването между хората.

Ето моите фаворити:

едно

Любимата ми група е The Doors, а една от любимите ми техни песни е Alabama Song (Whisky Bar). Причината: ритмична, увличаща, позитивна, съдържа в себе си емоцията един познат на всички начин на живот.

две

Една не по-малко любима песен, особено интензивно я слушах преди години – Smells Like Teen Spirit на Nirvana. Сега разбирам, че заглавието й по фантастичен начин символизира точно този период от живота ми.

три

Great Balls of Fire – колкото и да бях продължил да свиря на пиано, едва ли щях са успея да го правя като Jerry Lee Lewis. Със сигурност четирите години, в които се учих, бяха крайно недостатъчни за тази цел, но изключително полезни за отношението ми към музиката въобще.

четири

Вероятно най-любопитната и точна музикална експресия на ПР професията (с каквото се занимавам в момента) е We Made You на Eminem. Телефонът ми звъни с тази песен 🙂

пет

Тъй като руската музика е съставлява сериозна част от моя музикален живот, няма как да не включа едно парче на този език. И тъй като няма как да включа две, само ще спомена другия си фаворит – „Позови меня тихо по имени” на Любэ. От Мишо: Абе има как, нали ние си го правим за кеф – ето видеото към Любэ:

А за мен Висоцки е този, който успява чрез музиката си да изрази всичко това, което не може да бъде комуникирано по друг начин. И, казано по-актуално, да отправи ясни послания. Блестящ пример за това е „Белое безмолвие”, а един цитат от нея е симптоматичен: „наградой за ночи отчаяния будет вечный полярный день”

Очаквайте следващия петък музикалния автопортрет на един изключително интересен български музикант, който живее и работи в чужбина и как разбрахме, че сме си взаимни фенове…

Advertisements