Вчера свирих с Жоржян Банов. Кръстен на дядо си Жорж и баба си Яна (без майтап), така му се е случило в житейски план, че се е оказал един от основателите на първата родна рок група (професионална) – “Сребърните гривни”.

С този невероятен човек, сякаш жива енциклопедия на българския рокендрол и на копнежа по свобода, имах честта да прекарам последните два дни. Заедно свирихме най-накрая, по време на представянето на литературен проект, който той финансира в последните 10 години от собствения си джоб – Старогръцко-български превод и речник на Новия завет.

“Заради българската духовност” отговаря, когато го попитат журналистите как така рок музикант дава пари за подобно нещо. И го казва с такава искрена вяра, че всички го гледат с отворена уста и светнали очи.

На 62 години Жоржян изглежда като на 40 – а енергията му е като на 25-годишен. За двата дни, в които бяхме заедно, той не се спря – да си спомня, да мечтае, да разказва за началото на българския рок, което по силата и свободолюбивия си дух по нищо не е отстъпвало на движението във Великобритания и САЩ.

Жоржян разказа:

– Как въпреки класическото музикално образование (цигулка) започва да свири на барабани, защото няма кой друг да свири на това нещо.

– Как първият му комплект барабани е бил от обърнати надолу табуретки, а вторият е бил направен от дърводелец от циганската махала, вплел в него всичките си познания за правенето на тъпани.

– Как първата репетиционна на групата е в кинозалата на полиграфическия комбинат, а всички инструменти, намотки на кабели, жакове и всичко останало е направено ръчно (да, дори и китарите са дело на познати дърводелци). За усилвател използват киноапарата, в който има вградено говорителче, а първия дисторжън за китарата е трансформиран ВЕФ (Васе, ВЕФ, бе, Васе – нямали са Фенсер и Бос и Маршал и пак са правили музика).

– Как в първото си появяване по телевизията нямат име и продуцентът на БНТ ги кръщава “Сребърните гривни”, защото всички носят… сребърни гривни;

– Как младите хора от цялата страна със скоростта на светлината си предават новината за тяхното създаване и още с втория им концерт препълват залите и чакат с часове да влязат.

– Как заедно с “Щурците” организират тринощен (знам, че няма такава дума, ама е било нощем, а не денем) фестивал – рок битка в Художествената академия, която се пука по шевовете от хиляди млади хора, събрали се от цялата страна. А таванът на кафето на академията, разположено под залата на концерта, буквално се напуква през втората вечер заради полудялата тълпа, която не спира да скача.

– Как на озвучителите им е забранено да усилват ниските честоти в музиката, за да няма “бийт” (лошо прозападно влияние) и касата на барабаните не се чува. Ако озвучителят не се съобрази – отива на разпит в полицията, защото развращава младежта…

… и още безброй истории, които сега няма да описвам, защото всъщност бях започнал да разказвам за Жоржян.

Въпреки славните истории, Жоржян не живее в миналото. Напротив – не спира да гледа напред и да мечтае за наследството, което все още може да остави на идващите след него.

– На вас, следващото поколение, предаваме щафетата на истинската музика, която променя живота на хората, – казва ми, докато ми стиска ръката, след като заедно сме накарали 150-те човека, дошли на представянето на книгата, да станата на крака и да аплодират импровизираното ни изпълнение.

А аз го поглеждам в сияещите очи и си мисля, че най-хубавото, което може да ми се случи на 62, е да съм като този човек.

Ето ви доказателства, че наистина с Васето сме свирили с Жоржян. А под снимките ще откриете биографията на този забележителен човек – един от най-забележителните, с които някога ще свиря.

This slideshow requires JavaScript.

Жоржян Банов

Жоржян Банов е роден през 1949 г. в София. С музика започва да се занимава от най-ранна детска възраст, когато по желание на майка си започва уроци по цигулка.

Комбинацията от вроден музикален талант и усърдие в свиренето скоро дават резултат и на 10-годишна възраст редица музикални критици вещаят на малкия Жоржян светло бъдеще в класическата музика. А самият той казва за този период от живота си, че „съвършенството си имаше цена – вместо младежки лагери и футбол в неделя сутрин, аз репетирах и репетирах непрестанно”.

На 15-годишна възраст Жоржян за пръв път се сблъсква с рокендрол музиката. Броени месеци след като чува първата песен на Бийтълс по късовълновото радио, което с дядо си нелегално слушат нощем, заедно с най-добрия си приятел Троши (Трошан Владовски) решават, че ще основат рок група. Така през 1964 година се ражда една от първите български рок групи – „Сребърните гривни”, в която Жоржян става барабанист, въпреки че няма какъвто и да е опит с ударните инструменти.

В следващите няколко години „Сребърните гривни” пленяват сърцата на стотици хиляди млади българи, които откриват в рок музиката възможност за бягство от комунизма и проблемите. Успехът на бандата не трае дълго – в началото на 70те години комунистическата цензура решава, че групата насажда „опасни империалистически идеи” в умовете на младите хора и забранява на „Сребърните гривни” да свирят пред публика.

Това е тежък удар за Жоржян, който твърдо решава, че ще избяга в чужбина. През 1972 заминава за Източна Германия, откъдето през Прага успява по нелегални канали да се озове в Австрия. Там посолствата на всички западноевропейски страни и Канада му отказват убежище, което оставя САЩ като единствен избор. След няколкомесечно чакане във Виена пристига американската му виза и не след дълго Жоржян се оказва в Детройт, където бързо намира работа.

Неспокойният му дух обаче не успява да се задържи дълго на едно място и съвсем скоро той отново е на път – този път към Калифорния, с мечта за музикална кариера в Холивуд.

По пътя обаче се случва нещо, което променя посоката на живота му завинаги – освен че среща любовта на живота си – Уини, Жоржян от заклет атеист става християнин. По тази причина вместо в търсене на музикална кариера той решава да вложи цялата си енергия и талант в подкрепа на хора, изпаднали в крайна нужда.

Така заедно със съпругата си Уини основават организацията Global Celebration, която осъществява различни хуманитарни проекти в нуждаещи се страни по целия свят, вариращи от изграждане на кладенци за питейна вода в Мозамбик до грижата за децата в три сиропиталища в Никарагуа. Измежду мащабните проекти на организацията е и този за подпомагане на развитието на духовността на българската нация, в рамките на който през последните 10 години се финансират различни издания на Библията и други богословски изследователски материали.

На 20 февруари 2012 г. Жоржян ще пристигне в България, за да представи уникалните за нашата литературна традиция издания на двуезична старогръцко-българска версия на Новия Завет и Старогръцко-български новозаветен речник. Финансирани от неговата организация, те са плод на 10-годишните задълбочени усилия на някои от водещите български филолози и богослови.

 

Advertisements