Февруари, казвам НЕ на твоята депресия!
– Не ме интересува, че 20 дни е минус 20 и че се стопля, само за да се стане снегът на киша, която със следващия студ да се превърне в коварна клопка за тия, дето не си гледат в краката, защото бързат, говорейки по телефона (от личен опит говоря).
– Не ме интересува, че за да идеш пеш на работа ти трябват редица умения, които никой не преподава в училище – как се проправя пъртина, по какво да познаеш, че над главата ти висят смъртоносни висулки, и как да ходиш по ледени повърхности без специална екипировка.
– Няма да се предам, само защото около мен хората непрестанно се разболяват и всеки киха, кашля и отменя срещи.
– Не ме притеснява, че плановете се променят тотално – като например фактът, че вече трета седмица се опитвам с едни колеги да стигна до Кюстендил и в деня преди пътуването решаваме, че не ни стиска.
– И хич не ми пука, че за целия месец видяхме слънцето за не повече от половин час!
Няма да позволя на тъмното, студеното, сивото и болното да победят!
Вместо това ще ги победя аз!
– Ако стане по-студено, ще си обуя втори чифт чорапи! Ако стане още по-студено, ще си купя чорапогащник (и без друго винаги се чудя тия жени как оцеляват в студа по една пола и един чорапогащник отдолу – сигурно топли много! 🙂 )
– Ако стане по-тъмно – ще си извадя челника! Ако стане още по-тъмно – изобщо няма да излизам от леглото и по цял ден ще си чета на нощна лампа!
– Ако стане по-сиво, ще купя водни боички и ще нацапам всичко сиво, което ми се изпречи пред очите! Ако стане още по-сиво, ще си купя розови цайси.
– Ако стане по-болно – ще удвоя плодовете! Ако стане още по-болно – ще ги утроя – на Женския пазар портокалите са 3 кила за 2 лева, ще ми ядат ушите бацилите!
Не се давайте, хора, ние ще победим!
Не на февруарската депресия!
Не и на мартенската, но за този пост е още рано!
—
* Заглавието е вдъхновено от ФБ статус на Жюстин Томс: “февруари, няма да се поддам на песимистичния ти напън!”
The Good Music Walker 
Страхотен пост 🙂 🙂 🙂
Много свежо настроение, радваш!
И относно чорапогащите – кучи си направо клин – само гледай да не е с леопардова щампа! 😀
Упс, куПи имах предвид 😀
Здравейте, аз съм вероятно на възрастта на Вашата баба, а може би и прабаба, от секцията “Баби в интернет”. Млади приятели ми изпратиха линк и за първи път прочетох за 30-те неща, които трябва да престанем да вършим, очарована съм. Сега редовно чета всичко, което публикувате, и ми става светло на душата. Вие сте като слънчев лъч в мрачната зима, който пропъжда всякаква депресия. Радвам се, че има и такива млади хора като вас – чувствителни, талантливи и най-важното с огромно чувство за хумор. Апропо, понеже имам професионално изкривяване, съм длъжна да отбележа, че правописът ви е безупречен. А както е известно, отношението към езика е най-точният критерий за интелигентността на човека. Дерзайте!
Уважаема г-жо Събева,
Благодаря Ви за милите думи – направо ми стоплихте душата.
Правописът е нещо, към което и аз имам професионално изкривяване, но понякога се чувствам краен самотник в онлайн света (особено когато стане въпрос за пълен член и О/У). Радвам се, че има съмишленици!
А иначе с леко намигване – то времето си минава и утре и аз ще се събудя и ще публикувам коментар в нечий блог с обяснението, че сигурно съм на възрастта на дядо му. Но това само показва, че понятието “твърде стар” не важи за готините хора като Вас и мен (и баба ми, която е на 74 години. А ако прабаба ми беше жива, щеше да е на около 100 – и щеше да е готина точно колкото нас) :))
Отново благодаря и ще имаме повод да си пишем и друг път!
Мишо
хмм, един студ няма да ме спре да си върша нещата, които искам и дори прави цялото изживяване по-различно и забавно ; ) : ))))! “Не” на студа и “Да” на хубавите моменти въпреки негоо : )))!
1. Г-жо Събева, Вие сте абсолютно прекрасна 🙂 За хора с вашия дух едва ли съществува сивота и депресия и ние младите можем само да взимаме хубав пример!
2. Мишо – хубавото настроение в поста ти вали със силата на сутрешната снежна виелица 🙂 Усмивки, усмивки, усмивки 🙂
Хей, Мишо! Намери онова прекрасно съчинение за дървото, което пропътувало пътя до морето, и го сподели с читателите си, та да видят хората къде са корените на твоя оптимизъм:) Що се отнася до депресията – единственото ми спасение от нея са полетите към някой слънчев планински връх или полянка 🙂 За чорапогащите мога да ти дам съвет )))
Млади хора, разбирам, че всички вие сте едно братство, общество на съзаклятници в името на красотата и оптимизма. Почувствах се избрана, след като ме забелязахте. Не мога да се сдържа да не кажа на Иничка, че прочетох някои нейни неща и много ми харесаха, особено отзивът за филма “Полунощ в Париж”, който гледах два пъти в кино “Арена”, макар че ненавиждам моловете. Понякога Уди Алън е досаден с логореята си, но този филм е блестящ. За мой срам не знаех коя е Гертруда Стайн, но се разрових и прочетох доста неща за нея. Размечтах се след прожекцията и си пожелах да ме върнат във времето на сецесиона.
Eto vi neshto malko za proletno nasurchenie v borbata sreshtu zimnata depresiata!