“Томас Х. Ф., 1984-2011, почина днес след кратко боледуване от комбинация между грип и дихателен арест. Нямаме думи, с които да опишем колко сме благодарни за годините, които той прекара сред нас…”

Този пост видях преди минути на стената на познат на мой познат във Фейсбук.  Първо го прочетох набързо, разбрах, че е починал някой, когото не познавам, и както с некролозите, които съдържат лица, които не си виждал, щях да продължа да цъкам с мишката.

Точно преди това обаче очите ми за последно пробягаха през текста. Едва тогава обърнах внимание на годината. Починал днес, а роден през 1984…

Когато съм роден и аз.

Но аз съм жив днес.

Въпросът е защо?

Не харесвам думата “трябва”, но точно сега искам да си кажа, че Трябва така да живея, че хората след мен да са благодарни за всеки миг, който сме прекарали заедно.

Трябва да спра да влагам усилия, да харча пари и да пилея минути за празни неща.
Трябва всяка оставаща прашинка от пясъчния часовник на дните ми да е пропита със смисъл и вечност.
Трябва, защото животът ни е суха трева, която и най-лекият полъх на вятъра отвява завинаги.И нямаме време за губене.

Сърцето, мислите и молитвите ми са със семейството на Том. И заедно с това се моля Бог да ми покаже милост и никога да не трябва да публикувам на стената си във Фейсбук съобщение, подобно на това на неговия баща.

Advertisements