Reblogged from humblenarrator:

В началото на века Цуци е мило, красиво и умно момиче на 14-15 години. По това време Цуци взема две съдбовни решения в живота си: – Цуци не иска да е тъпа чалга кифла, слага големи слънчеви очила и започва да слуша хаус; – Цуци не иска да е боса до печката и да чака заплатата на мъжа си. Цуци иска да е самостоятелна, независима, красива и успешна млада жена, която не позволява на мъжете да я използват. Цуци иска това, което мъжете имат – както в кариерата, така и в личния живот. Минават години и днес Цуци наближава 30. Това не я притеснява особено, защото мъжете все още се обръщат след нея, а и в любимото й списание пише, че 30-те са новите 20. А и знае, че когато стане на 35 г., ще си намери списание, в което да пише, че 40-те са новите 30. Цуци е поживяла, поработила, поебала и като цяло успяла. Тя е мениджър в голяма компания и има на разположение 20-годишни пикли, които ежедневно й напомнят, че каквото и да пише в списанията 20-те са си все същите неувисващи 20. Цуци им вика “миличка” и ги праща да й купуват кафе или да й вземат дрехите от химическо. Цуци е постигнала това, което е искала. Сега тя може да прави всичко, което може да прави един мъж – да пътува, да чеше дистанционното пред телевизора в неделя, да се напива с приятели и да ебе туй-онуй по баровете. Може да влезе където поиска, да поръча каквото поиска и да има каквото иска, защото има цялата свобода, която може да се купи с пари. Цуци е част от онези жени, които вече и официално са признати за най-голямата покупателна сила в света. И точно в този момент, вместо да се наслаждава на успеха си, Цуци бавно и методично започва да си задава един-единствен въпрос. Защо, след като тя е съвременната градска принцеса, той, принцът не идва? И ако на нея всичко й е наред, какво не им е наред на мъжете? Защо няма приказка, защо няма “и заживели щастливо”? И кой е виновен за цялата тая история? Ден подир ден Цуци и приятелките и циклят върху този въпрос и неизменно стигат до един и същи извод –  мъжете са лигльовци, мъжете са мамини синчета, мъжете са метросексуални, мъжете са жени, мъжете не ги правят като едно време. Когато й е най-тежко, Цуци се затваря вкъщи, пие ракия, слуша “Силните мъже” на Преслава и мисли за живота си. На следващия ден казва, че е имала нужда да разпусне у дома с чаша вино в ръка и музиката на Адел, но въпросът остава. И Цуци никога не вижда единствения, простичък и най-логичен отговор. Принцове няма. Анимациите на Дисни са виновни за всичко. И би било редно всички цуцита да заведат колективен иск към тях. Защото Дисни и само Дисни излъгаха Цуци и всичките й приятелки за няколко основни положения в тоя живот, а именно: – че когато в анимациите на Дисни красавицата целуне звяра, той става принц. В тоя живот принцовете имат петролни кладенци и много жени, а звярът си остава звяр. Просто докато се надява чудото да стане, Цуци решава, че той е почнал леко да понапринцва; – че когато в анимациите на Дисни Пепеляшка си загуби пантофката в полунощ, принцът губи време, нерви и пари, за да й я върне. В тоя живот Цуци вдига скандали на клети гардеробиерки в клубове в 5 ч. сутринта и твърди, че са й загубили палтенцето. В действителност в 5 ч. сутринта на гардероб е само нейното палтенце, но тя се е напила на щайга и не може да си го познае; – че когато в анимациите на Дисни принцът губи време, нерви и пари, за да целуне спящата красавица, след това те се женят и заживяват щастливо. В тоя живот Цуци я целуват само преди да си легне с някой и никога докато спи. И докато за един мъж всичко това не е от особено значение, за Цуци то е просто неприемливо. Защото както козата си сака пръч, така Цуци си иска принц. Защото въпреки целия си успех, всичките си пари, красота и съвършенство, въпреки възможността да прави каквото си иска, Цуци май не може да реши какво е то. Бележки на автора 1. Този текст генерализира и като такъв е в определена степен или съвсем неверен, глупав и безполезен. 2. Този текст има за цел да покаже, че да се плюе по реални или измислени категории хора е лесно и забавно, но ненужно. 3. Този текст е 100% преднамерен тройно дестилиран хейт. Иначе авторът е позитивен човек и вярва, че вселенската любов ще спаси света.

Много се забавлявах с този материал, ама ми стана и малко тъжно за Цуци-тата. Най-лошото е, че направих списък с не малко мои познати жени, които отговарят на описанието по един или друг начин.

На ред е един от малкото доктори, които познавам. Но не по медицина, а по връзки с обществеността. Или с други думи: PR (чете се пи ар, хората, които се занимават с това, казват, че било заради двете основни дейности, които извършват: ПИе и АРчи)

Представям на вашето внимание д-р Александър Христов, председател на Българското дружество за връзки с обществеността, който тотално опроверга гадния мит, че пи-арите у нас са люти фенове на чалгата.

Всъщност, да ви кажа честно, от тези PR хора, които аз познавам (а те не са никак малко), май само двама харесват чалга… И двамата не струват като PR практици. Така че митът е разбит и ето фактите: за да си добър PR, трябва да слушаш добра музика, защото тя изгражда добри ценности, които са много важни за добрата комуникация. Точка!

А сега сериозно – това с “д-р” навсякъде пред името на Сашо е абсолютна закачка с неговата светла личност. Всъщност той е едно от най-усмихнатите и easy-going същества, които познавам. А също така е и един от хората, които най-добре в България знаят каква е цената на изграждането на публичен образ, особено когато стане въпрос за банки и финансови институции.

Изобщо – готин персонаж, в чиято музикална физиономия си струва да надзърнете.

Представям ви

Александър Христов

Иска ми се музиката да има повече място в моя живот. И съм категоричен, че тя не само доставя удоволствие, а е и ключов елемент в общуването между хората.

Ето моите фаворити:

едно

Любимата ми група е The Doors, а една от любимите ми техни песни е Alabama Song (Whisky Bar). Причината: ритмична, увличаща, позитивна, съдържа в себе си емоцията един познат на всички начин на живот.

две

Една не по-малко любима песен, особено интензивно я слушах преди години – Smells Like Teen Spirit на Nirvana. Сега разбирам, че заглавието й по фантастичен начин символизира точно този период от живота ми.

три

Great Balls of Fire – колкото и да бях продължил да свиря на пиано, едва ли щях са успея да го правя като Jerry Lee Lewis. Със сигурност четирите години, в които се учих, бяха крайно недостатъчни за тази цел, но изключително полезни за отношението ми към музиката въобще.

четири

Вероятно най-любопитната и точна музикална експресия на ПР професията (с каквото се занимавам в момента) е We Made You на Eminem. Телефонът ми звъни с тази песен

пет

Тъй като руската музика е съставлява сериозна част от моя музикален живот, няма как да не включа едно парче на този език. И тъй като няма как да включа две, само ще спомена другия си фаворит – „Позови меня тихо по имени” на Любэ. От Мишо: Абе има как, нали ние си го правим за кеф – ето видеото към Любэ:

А за мен Висоцки е този, който успява чрез музиката си да изрази всичко това, което не може да бъде комуникирано по друг начин. И, казано по-актуално, да отправи ясни послания. Блестящ пример за това е „Белое безмолвие”, а един цитат от нея е симптоматичен: „наградой за ночи отчаяния будет вечный полярный день”

—

Очаквайте следващия петък музикалния автопортрет на един изключително интересен български музикант, който живее и работи в чужбина и как разбрахме, че сме си взаимни фенове…

Отивам натам, а насреща ми се задава една красива девойка с черна рокля, която ми връчва в ръцете голям пакет – подарък!

Фотографът, който е с нея, заснема моята глупава муцуна, докато момичето ми обяснява, че като един виден блогър съм бил избран да получа отбрана сръбска дюлева ракия в комплект с 6 чаши.

Уе-уе-е-е!

Благодаря й сърдечно и отварям пакетчето. Вътре – лично писмо до мен, в което ми обясняват всичките качества на плодовата ракия с родно място област Жупа, Сърбия. Разбира се, имаше история и за високопланинските склонове, и за Дебърското езеро, на които се отглеждат специалните сортове дюли. Както и за процеса по подбор, варене и дегустиране и т.н. Абе, чудна работа.

Ето я ракийката – пратили са я хората, ще рекламираме, какво да правим. Пък ако някой обича дюлевица, да се обади – има останала!

С този невероятен човек, сякаш жива енциклопедия на българския рокендрол и на копнежа по свобода, имах честта да прекарам последните два дни. Заедно свирихме най-накрая, по време на представянето на литературен проект, който той финансира в последните 10 години от собствения си джоб – Старогръцко-български превод и речник на Новия завет.

“Заради българската духовност” отговаря, когато го попитат журналистите как така рок музикант дава пари за подобно нещо. И го казва с такава искрена вяра, че всички го гледат с отворена уста и светнали очи.

На 62 години Жоржян изглежда като на 40 – а енергията му е като на 25-годишен. За двата дни, в които бяхме заедно, той не се спря – да си спомня, да мечтае, да разказва за началото на българския рок, което по силата и свободолюбивия си дух по нищо не е отстъпвало на движението във Великобритания и САЩ.

Жоржян разказа:

- Как въпреки класическото музикално образование (цигулка) започва да свири на барабани, защото няма кой друг да свири на това нещо.

- Как първият му комплект барабани е бил от обърнати надолу табуретки, а вторият е бил направен от дърводелец от циганската махала, вплел в него всичките си познания за правенето на тъпани.

- Как първата репетиционна на групата е в кинозалата на полиграфическия комбинат, а всички инструменти, намотки на кабели, жакове и всичко останало е направено ръчно (да, дори и китарите са дело на познати дърводелци). За усилвател използват киноапарата, в който има вградено говорителче, а първия дисторжън за китарата е трансформиран ВЕФ (Васе, ВЕФ, бе, Васе – нямали са Фенсер и Бос и Маршал и пак са правили музика).

- Как в първото си появяване по телевизията нямат име и продуцентът на БНТ ги кръщава “Сребърните гривни”, защото всички носят… сребърни гривни;

- Как младите хора от цялата страна със скоростта на светлината си предават новината за тяхното създаване и още с втория им концерт препълват залите и чакат с часове да влязат.

- Как заедно с “Щурците” организират тринощен (знам, че няма такава дума, ама е било нощем, а не денем) фестивал – рок битка в Художествената академия, която се пука по шевовете от хиляди млади хора, събрали се от цялата страна. А таванът на кафето на академията, разположено под залата на концерта, буквално се напуква през втората вечер заради полудялата тълпа, която не спира да скача.

- Как на озвучителите им е забранено да усилват ниските честоти в музиката, за да няма “бийт” (лошо прозападно влияние) и касата на барабаните не се чува. Ако озвучителят не се съобрази – отива на разпит в полицията, защото развращава младежта…

… и още безброй истории, които сега няма да описвам, защото всъщност бях започнал да разказвам за Жоржян.

Въпреки славните истории, Жоржян не живее в миналото. Напротив – не спира да гледа напред и да мечтае за наследството, което все още може да остави на идващите след него.

- На вас, следващото поколение, предаваме щафетата на истинската музика, която променя живота на хората, – казва ми, докато ми стиска ръката, след като заедно сме накарали 150-те човека, дошли на представянето на книгата, да станата на крака и да аплодират импровизираното ни изпълнение.

А аз го поглеждам в сияещите очи и си мисля, че най-хубавото, което може да ми се случи на 62, е да съм като този човек.

Ето ви доказателства, че наистина с Васето сме свирили с Жоржян. А под снимките ще откриете биографията на този забележителен човек – един от най-забележителните, с които някога ще свиря.

Жоржян Банов

Жоржян Банов е роден през 1949 г. в София. С музика започва да се занимава от най-ранна детска възраст, когато по желание на майка си започва уроци по цигулка.

Комбинацията от вроден музикален талант и усърдие в свиренето скоро дават резултат и на 10-годишна възраст редица музикални критици вещаят на малкия Жоржян светло бъдеще в класическата музика. А самият той казва за този период от живота си, че „съвършенството си имаше цена – вместо младежки лагери и футбол в неделя сутрин, аз репетирах и репетирах непрестанно”.

На 15-годишна възраст Жоржян за пръв път се сблъсква с рокендрол музиката. Броени месеци след като чува първата песен на Бийтълс по късовълновото радио, което с дядо си нелегално слушат нощем, заедно с най-добрия си приятел Троши (Трошан Владовски) решават, че ще основат рок група. Така през 1964 година се ражда една от първите български рок групи – „Сребърните гривни”, в която Жоржян става барабанист, въпреки че няма какъвто и да е опит с ударните инструменти.

В следващите няколко години „Сребърните гривни” пленяват сърцата на стотици хиляди млади българи, които откриват в рок музиката възможност за бягство от комунизма и проблемите. Успехът на бандата не трае дълго – в началото на 70те години комунистическата цензура решава, че групата насажда „опасни империалистически идеи” в умовете на младите хора и забранява на „Сребърните гривни” да свирят пред публика.

Това е тежък удар за Жоржян, който твърдо решава, че ще избяга в чужбина. През 1972 заминава за Източна Германия, откъдето през Прага успява по нелегални канали да се озове в Австрия. Там посолствата на всички западноевропейски страни и Канада му отказват убежище, което оставя САЩ като единствен избор. След няколкомесечно чакане във Виена пристига американската му виза и не след дълго Жоржян се оказва в Детройт, където бързо намира работа.

Неспокойният му дух обаче не успява да се задържи дълго на едно място и съвсем скоро той отново е на път – този път към Калифорния, с мечта за музикална кариера в Холивуд.

По пътя обаче се случва нещо, което променя посоката на живота му завинаги – освен че среща любовта на живота си – Уини, Жоржян от заклет атеист става християнин. По тази причина вместо в търсене на музикална кариера той решава да вложи цялата си енергия и талант в подкрепа на хора, изпаднали в крайна нужда.

Така заедно със съпругата си Уини основават организацията Global Celebration, която осъществява различни хуманитарни проекти в нуждаещи се страни по целия свят, вариращи от изграждане на кладенци за питейна вода в Мозамбик до грижата за децата в три сиропиталища в Никарагуа. Измежду мащабните проекти на организацията е и този за подпомагане на развитието на духовността на българската нация, в рамките на който през последните 10 години се финансират различни издания на Библията и други богословски изследователски материали.

На 20 февруари 2012 г. Жоржян ще пристигне в България, за да представи уникалните за нашата литературна традиция издания на двуезична старогръцко-българска версия на Новия Завет и Старогръцко-български новозаветен речник. Финансирани от неговата организация, те са плод на 10-годишните задълбочени усилия на някои от водещите български филолози и богослови.

Обобщено и кратко: МОЖЕ, дори перфектно!

За гореспоменатия бюджет всеки от бандата се обзаведе с поне по 6-7 неща (или два сценични тоалета). Моят резултат лично е: 2 чифта дънки (черни и сини), 2 ризи, 1 тениска с картинка на сладолед (гениална е!), едно черно сако, един брит каскет и безобразни жълти очила, за които ми поискаха 8 лв, но аз не се дадох и накрая ги взех за 3.

Ето и повече подробности за лудия съботен ден!

Екипът

С нашия секънд хенд (но държелив) бус пътуваха дизайнерите Тери Георгиева и Деси Ефтимова, които търпеливо ровеха в купчините дрехи и подбраха най-яките неща за нашата рокендрол визия, която ще покажем до броени дни в специална фотосесия:

и разбира се, човекът – филм, живата легенда на Бидон филмс, режисьорът Олег Константинов, чиято задача ще е от часовете снимки да направи готин кратък филм за нашия социален експеримент.

Маршрутът

Обиколихме 4 магазина, с различен размер, видове дрехи и цени.

Магазин 1: Няма име, пише само дрехи втора ръка

Най-големият секънд хенд магазин, който съм виждал у нас. Намира се точно срещу хотел Принцес, бул. Мария Луиза. На два отделни и огромни етажа, долният с женски, а горният с мъжки дрехи. От всички магазини, които обиколихме, този изглеждаше най-зле като интериор и обстановка. Обаче пък имаше най-много артикули. Въпреки това си взехме относително малко неща, май само Стоян и Васето си намериха ризи. Аз нищо не си купих, пробвах това онова, ама не ми стана нищо.

Тук обаче се появиха БНТ и ББТ… Само за да снимат, тоталното изтрещяване на Васето, който заедно с Ачо измисли цял нов дрескод на изцяло ново течение в музиката – пост-пънк-рок! Ако Васето е прав, то тогава ще познаете феновете на това ново течение по сигнално оранжевите елечета с надписи от немското енерго, нахлузени върху светлосиньо работническо манто тип закупчик, закопчано през копче.  А ако не сте виждали репортерка да плаче от смях, ето:

Магазин 2: Хумана на ул. Пиротска и Вашингтон

Много хубав и светъл магазин, готин дизайн. Предупредихме ги, че ще идваме и хората се бяха подготвили специално – пуснали бяха рокендрол, а управителката от време на време обясняваше по микрофона (имат си микрофон и уредба в магазина – колко яко е това!) на всички клиенти, че група Good Music Society е специален гост в магазина.

Улучихме съботата, в която всичко е по три лева (всяка пета събота) и бяхме много щастливи. Или по-скоро всички бяха много щастливи освен мен, защото единственото, което си харесах и заедно с това ми стана, беше една риза за … 14,50 лв. А това си беше почти една четвърт от целия ми бюджет за деня. Но тъй като имаше опасност това да е вторият магазин, от който нищо да не си взема, рискувах и я взех.

И докато другите мереха дрехи, аз реших да потанцувам с най-яката риза на света – мислех и нея да си купя, но Тери почти получи нервен срив само като я видя, та се отказах:

Васето, разбира се, си купи дънки, елече и риза за общо 9 лв. Не мога да му го простя още.

Магазин 3: Хумана на ул. Алабин

След грандиозния успех на почти всички (освен мен) в първата Хумана решихме да дадем шанс на втората, тази на ул. Алабин. И там всичко беше 3 лв и разбира се, Васето, Ачо и Стоян си намериха перфектните сака за по 3 лв… Аз продължих отчаяно да обикалям и преравям закачалките с дрехи, но или не ми харесваха, или не ми ставаха. Харесах само едно шлиферче, дори потанцувах с него, но момичетата казаха да не го взимам… не знам защо…

Точно на излизане от тук мернах едни безобразно жълти цайси в панерче на касата. На рамката имаше етикетче 8 лв, но аз се изсмях шумно и продавачката ме успокои, че само днес са намалени на три. Веднагически ги закупих и се снимах за спомен – ако не си намеря дрехи в последния магазин, в четвъртък в Суинга излизам по ей тия цайси!

Точно след този магазин спряхме да обядваме – в буса бяхме осигурили кетъринг, подобаващ на събитието – дъвкахме бейкролс, пихме сок от кинта и петдесет, на който въпреки цената пишеше 100% портокал и засладихме с бонбони черноморец:

Магазин 4: Remix, бул. Дондуков 135, точно преди моста “Чавдар”

Най-новият магазин, отвориха го 2 дни преди нашата обиколка, за което научихме едва миналата седмица. Този магазин няма нищо общо със секънд хенд експириънса, който си представяме. Страхотен интериор (оказа се, че го е правила една приятелка – готин млад архитект) и още по-страхотни дрехи.

Тук Тери вече се беше нахъсала, че ще ме облече каквото и да става. И само вървеше след мен и трупаше дрехи отгоре ми, а аз бях толкова изморен от обикаляне, че нямах сили да се съпротивлявам. Може би затова накрая трябваше да пробвам 8 чифта дънки…осем! и планина от ризи и тениски и какво ли не още…

В крайна сметка си харесах един куп неща – два чифта дънки, една риза, една тениска, едно сако и готина шапка. И свърших парите, но мисля, че за количеството качествени дрехи, които си купих, платих ужасно малко.

Ачо също си хареса няколко неща. Като това секси елече например…

Изводите:

- Магазините за дрехи втора ръка отдавна не са това, което бяха. От мръсни и странно миришещи места с купчини нахвърляни парцали те (е, някои от тях) са станали подредени, чисти, светли и дори готини места, в които дрехите са добре подредени.

- За 61 лв на човек можеш спокойно да си купиш 6-7 дрехи, с които да направиш 3-4 комбинации.

- Определено ще насърчаваме младите хора, които ни слушат, да спрат да пилеят пари за скъпи дрехи, а да бъдат малко по-свободомислещи и да не им пука чак толкова каква марка са дрехите им (макар че честно казано, особено в Remix накрая, имаше марки като H&M, Tom Taylor, Old Navy и Jack Jones, които излизаха по 8-12 лв дрешката – т.е. може да се облечеш дори марково за тия пари).

Ето тийзър за клипчето, което Олег ще пусне след няколко дни:

Ето как от БНТ видяха нашия експеримент:

и гледната точка на ББТ:

Съвсем скоро идва и фотосесията с новите (в известен смисъл) дрешки! А ако искате да ни видите в цялата ни прелест – в четвъртък в Суингинг Хол, от 20.30 часа.

Умната и спокойно – евтини и готини дрехи ако ви трябват, знаете към кого да се обърнете!

30-годишен учител побеждава 17-годишен ученик в рап битка, съвсем честно!

Защо и аз нямах такива учители, които да са готови да “слязат на нивото” на учениците, за да им покажат това-онова от живота на език, който разбират…

Смях се с глас, въпреки че им разбрах всичко!

Ето и втория човек, осмелил се да нарисува себе си чрез музиката, която харесва:

Сандра Алексиева

Позната вече на верните читатели на блога ми, Сандра е талантливото и усмихнато същество, което стои зад сайта 1001recepti.com. “Стои” всъщност е последното, което Сандра прави – тя събира рецепти, адаптира, преправя и експериментира, после снима (и то професионално) и качва в сайта поне по 10 неща на седмица. Освен това работи в Social Me – компанията с най-яките визитни картички, които съм виждал у нас (във формата на щурава синя рибка с отворена уста) и най-много корпоративни Facebook страници, които поддържа.

Всичко това я прави една заета млада дама, която на въпроса “Кой е мъжът в живота ти?” отговаря със “Защо ми е един мъж, когато всеки ден готвя за 110 000 хиляди…(толкова са феновете на сайта й във Facebook)?”

Ето нейния музикален автопортрет:

едно. India Arie – Ready For Love

Това е моята вечна песен. Тя не е ТОП 5. Тя TOP Everything. Топла и тъжна, ще ме преследва винаги.

две. Oliver Koletzki- It`s a pleasure to meet you

Много свежо парче, което открих сравнително скоро и слушам доста честичко, особено докато творя в кухнята:

три. Mario Basanov & Vidis feat. Jazzu – I’ll Be Gone

Един от най-креативните клипове, които съм виждала. Много харесвам простички неща, но направени с идея. Това се отнася за клипа, за музиката, за храната.

четири. Anathema – Are You There

Едно парче, което съм слушала много пъти подред без да спирам. Ще продължавам да го слушам по същия начин още много години напред във времето.

пет. Junkie XL-Between These Walls

За тази песен нямам какво да кажа - “It’s the heart that counts.”

—

Това беше Сандра и нейният Топ 5. Очаквайте следващия петък друго интересно музикално лице!

И що не вземете да се абонирате за блога, така няма да пропуснете нито един от готините хора, които се рисуват с музика

Айде със здраве…

- Не ме интересува, че 20 дни е минус 20 и че се стопля, само за да се стане снегът на киша, която със следващия студ да се превърне в коварна клопка за тия, дето не си гледат в краката, защото бързат, говорейки по телефона (от личен опит говоря).

- Не ме интересува, че за да идеш пеш на работа ти трябват редица умения, които никой не преподава в училище – как се проправя пъртина, по какво да познаеш, че над главата ти висят смъртоносни висулки, и как да ходиш по ледени повърхности без специална екипировка.

- Няма да се предам, само защото около мен хората непрестанно се разболяват и всеки киха, кашля и отменя срещи.

- Не ме притеснява, че плановете се променят тотално – като например фактът, че вече трета седмица се опитвам с едни колеги да стигна до Кюстендил и в деня преди пътуването решаваме, че не ни стиска.

- И хич не ми пука, че за целия месец видяхме слънцето за не повече от половин час!

Няма да позволя на тъмното, студеното, сивото и болното да победят!

Вместо това ще ги победя аз!

- Ако стане по-студено, ще си обуя втори чифт чорапи! Ако стане още по-студено, ще си купя чорапогащник (и без друго винаги се чудя тия жени как оцеляват в студа по една пола и един чорапогащник отдолу – сигурно топли много! )

- Ако стане по-тъмно – ще си извадя челника! Ако стане още по-тъмно – изобщо няма да излизам от леглото и по цял ден ще си чета на нощна лампа!

- Ако стане по-сиво, ще купя водни боички и ще нацапам всичко сиво, което ми се изпречи пред очите! Ако стане още по-сиво, ще си купя розови цайси.

- Ако стане по-болно – ще удвоя плодовете! Ако стане още по-болно – ще ги утроя – на Женския пазар портокалите са 3 кила за 2 лева, ще ми ядат ушите бацилите!

Не се давайте, хора, ние ще победим! 

Не на февруарската депресия!

Не и на мартенската, но за този пост е още рано!

—

* Заглавието е вдъхновено от ФБ статус на Жюстин Томс: “февруари, няма да се поддам на песимистичния ти напън!”

Ми не, разбира се!

И с лудите същества от Good Music Society възнамеряваме да го докажем!

Тази събота, 18 февруари, тръгваме на героична обиколка из second hand магазините, за да видим ще можем ли с 61 лева (колкото струва една тениска в мол) на човек да си направим по няколко яки сценични тоалета!

Защо го правим?

Ето няколко версии, вие си изберете тази, дето най-силно ви допада:
- Грижа ни е за природата – да носиш secondhand дрехи си е еко, не се хабят ресурси, подкрепяме устойчивото развитие на света и т.н.

- Имаме нужда от разнообразие в сценичното облекло, а нямаме пари, щото сме инди банда (скъпа бабо, инди група не означава, че идваме от страната на хората с точки по челата, а че колкото и да свирим, пари нема да видим от тая работа и затова го правим основно за кеф);

- Мъчим се да си направим евтин (буквално) ПР;

- Иска ни се да напомним на драгите слушатели, че няма чак такова значение дали носиш скъпи дрешки или не и че истински качествените неща (и хора) не се мерят по цената на етикетчето в мола;

- Нямаме нищо против да прекараме една събота заедно с някои от най-креативните си приятели и да се разбием от смях;

Последното е сигурно, че ще се случи, защото с нас ще пътуват:

- Модният дизайнер Тери Георгиева (ето линк към ФБ страницата на студиото й) и асистент-дизайнера Деси Ефтимова – тяхната задача ще е от планините дрехи да изровят само тези, които после ще им позволят да ни облекат фешънската

- Режисьорът Олег Константинов и репортерът Яна Каролева – тяхна ще е задачката да отразят цялото нещо в едно недълго документално клипче.

Цялата дандания ще следим на живо във ФБ страницата, където ще разбирате кога в кой магазин се намираме, кой какво пробва и има ли шанс да ни се получат работите.

След като приключи обиколката, ще влезем в студио за яка фотосесия с новите тоалети.

С новите (ъ-ъ-ъ, не точно нови) дрешки ще ни забележите почти незабавно на Good Music Xplosion – концерта ни в Суингинг Хол следващия четвъртък.

Ми май е това – хвърляйте по едно оЧо на фейсбук страницата ни в събота, за да се кефите успоредно!

А пък утре ще пуснем карта с маршрута ни в събота – ако случайно ви скимне да се присъедините към нас!

Затова започвам нова рубрика – нарекох я нарекох Music Faces. Идеята е съвсем простичка – всяка седмица в петък ще каня някой интересен и познат (или не толкова) човек, който да представи себе си чрез 5 музикални произведения. Не слагам ограничения в стила и типа музика – идеята е всеки да опише това, което е, чрез музиката, която слуша.

Обещавам супер яки хора, които ще споделят с вас своят топ 5 и ще разказват по нещичко за всяко от парчетата и защо са толкова специални в живота им!

И така, първата музикална муцуна, която ще нарисувам, е тази на

Жюстин Томс

Казвам се Жюстин Томс, на 40 години, майка на 3 деца, семейна, работя по онлайн проекти – ръководя Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън, както и
проектите на Инвестор – Az-jenata.bg, Az-deteto.bg и LudiMladi.bg. Пиша
книги, статии, преподавам онлайн неща.
Моята музика е шарена и стара. Но и много важна за мен и любима. Слушам
най-вече в колата, в движение, вечер и нощем, докато работя.

Важна уговорка – не мога да ги подредя (песните, бел.ред) по ред. Всички ги обичам много.

едно
Imagine на Beatles и за да изляза от клишето, друга много любима моя
тяхна песен е Blackbird. Още повече в момента съм в Лондон и всичко
отвсякъде ми казва Beatles …

Свързвам ги най-вече с късното ученичество и ранните студентски години, когато знаехме всяка песен, пеехме ги всяка вечер. Мисля, че този хипи-период бе много важен за поколението ни.

две
Girl of Ipanema и Waters of March и цялата тази музика на топлото
Елис Реджина и Том Жобим – Waters of March

Това вече е от по-зрелите ми години, но много любимо. Свързвам със
специални приятелства.

три
Обожавам Григ, Чайковски, Бородин, Римски-Корсаков, Шостакович - ако е едно, нека е Григ – Пеер Гинт – Сутрин

Класиката идва от моите родители и семейство. Много концерти, опера, оперета, плочи – дълбоко в мен са. Много често слушам в колата си класика – успокоява ме, зарежда ме, вдъхновява ме непрестанно.

четири
Обожавам джаз, стар и нов, различни стилове.

Например класиката Dave Brubeck с Take Five от 66-та

или класиката на днешния ден Avishai Cohen – Seven seas

Джазът е музиката, която е най-често в моя ден днес, тази на двама ни
със съпруга ми. Отново – вдъхновение, зареждане, приятелство.

пет
Харесвам много Doors, Red Hot Chili Pappers, Led Zeppelin, Simon & Garfunkel, Dire Straits … и ако е само една песен – нека е Dust in the wind на Kansas – много любима

Отново, музиката на училищните години, студентството, все още много любима и до днес. Особено когато съм в blue mood.

—

Това беше Жюстин Томс!

Очаквайте следващия петък друго свежо музикално лице!

И последно уточнение с оглед на авторските права, снимките са от личния уеб сайт на Жюси.