Наближи 14 февруари и всички полудяха – едни хукнаха да купуват сърца с всякаква форма и размер; други се заканват със стиснати зъби, че ще бойкотират тоя ден; трети вместо романтичния Валентин прегръщат лъхащия на бъчва Трифон и казват, че това е истински българското!
Страна няма да взимам, защото изобщо не ми е ясно как на някой му е хрумнало да противопостави виното на любовта (българска история малко…).
Но понеже разговорите за вино изобилстват, ми се иска аз пък да припомня нещичко за любовта и в частност за това има ли начин да разберем дали някой ни обича истински.
Това е онзи голям въпрос, на който обикновено по анимационните филмчета си отговарят с късане на цветове от маргаритка и повтаряне на “Обича ме, не ме обича”. За съжаление много често, макар и да не го осъзнаваме, ние изглеждаме по същия абсурден начин по отношение на чувствата на хората около нас – чудим се, търсим “знаци”, зависим от техните настроения и емоциите ни са като на скоростно влакче – ту надолу, ту нагоре, обича ме, не ме обича.
В отговор на “подхода на маргаритката” ми се ще да припомня един от най-цитираните цитати за любовта в цялата история на литературата – този на свети Павел от Първото послание към Коринтяните, глава 13.
Ето неговите 14 критерия за истинската любов, придружени от мои размисли:
1. Любовта дълго търпи = ако човекът до теб е търпелив към твоите недостатъци и освен, че те търпи, ти помага да ставаш по-добър всеки ден;
2. Любовта е милостива = ако човекът до теб умее да прощава грешките ти, а не размахва пръст всеки път, когато сбъркаш;
3. Любовта не завижда = ако човекът до теб се радва на твоите придобивки и празнува твоите победи без изобщо да се сеща, че той няма нещо, които ти имаш;
4. Любовта не се превъзнася, не се гордее = ако човекът до теб предпочита да бъде твоята стълба към успеха, ако смята теб за по-важен от себе си и е готов да носи куфарите ти по твоя път към славата;
5. Любовта не безобразничи = ако човекът до теб върши неща, с които се гордееш;
6. Любовта не търси своето = ако човекът до теб е готов да се откаже от своите цели, за да бъде с теб в постигането на твоите;
7. Любовта не се раздразнява = ако на човека до теб му трябва много повече от неизмити чинии или закъснение за среща, за да повиши тон;
8. Любовта не държи сметка за зло = ако, когато се спречкате, човекът до теб не използва минали твои грешки и слабости като аргумент в своя подкрепа;
9. Любовта не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината = ако човекът до теб може да ти каже истината в очите, дори когато грешиш или изобщо не искаш да я чуеш;
10. Любовта всичко премълчава = ако човекът до теб се усмихне и те прегърне точно след като незаслужено си си изкарал на него умората и раздразнението от гадния ден;
11. Любовта на всичко хваща вяра = ако човекът до теб не ти звъни вечер, за да провери с кого си излязъл, не чете тайно мейла и съобщенията в телефона ти и не ти държи сметка за приятелствата ти във Facebook;
12. Любовта на всичко се надява = ако човекът до теб прави планове за щастливото ви бъдеще дори тогава, когато всички обстоятелства и хора говорят за точно обратното;
13. Любовта всичко търпи = ако човекът до теб е готов да издържи всички изпитания само и само да бъде с теб.
14. Любовта никога не отпада = ако човекът до теб не се отказва да се бори за теб и с теб, независимо от трудността на битката и силата на противника.
Мисля, че това стига – ако човекът до теб е такъв, не се съмнявай – обича те истински.
Голямото предизвикателство в случая е, че може да се окаже, че и той/тя също чете моя блог…
Затова съветът ми преди да започнеш да оценяваш него/нея по горните критерии, оцени себе си и ако нещо не отговаря, хващай се на работа.
Не можеш да очакваш някой да те обича така, ако ти не предложиш същото в замяна, нали? Иначе няма да е честно.
А истинската любов винаги е честна…
Много вярно. Всяка дума.
По точка 6 само имам допълнение – ако твоят човек е готов да остави своите, за да бъде до теб в твоите цели, значи те обича, но ако ти го обичаш, никога няма да му го позволиш
И това май е най-голямото предизвикателство.
Хареса ми това допълнение, Наде! Ако ти го обичаш също толкова силно, и ти ще си готова да се откажеш от своите цели, и така и двамата ще сте готови и май няма да се наложи никой да се отказва
именно
защото рано или късно някой от двамата може да е нещастен от избора си да се откаже…а това не бива да се случва с хората, които обичаме
Точно щях да спомена същото допълнение, но си ме изпреварила
Няма нищо по-хибаво от това да знаеш, че другия те подкрепя във всяко твое решение, дори ако се налага той да отиде на другия край на света без теб за неопределен срок.
Прекрасно написано!
Харесва ми поста:) Имам само едно възражение:
номер 4: ако смята теб за по-важен от себе си и е готов да носи куфарите ти по твоя път към славата – в любовта няма “по-важен” и, понеже наистина в живота има моменти, в които се налага да пренебрегнеш и забравиш себе си заради другия, все пак ми се струва, че те не бива от “моменти” да се превръщат в “цял живот”. Защото, за да можем да обичаме някого, най-напред трябва да можем да обичаме себе си:)
Вирджини, благодаря за коментара. Ако само единият в едно взаимоотношение се отказва от себе си, това е робство. Ако обаче и двамата считат другия за по-важен от тях самите, тогава няма да има толкова прекрасно съществуване, защото и двамата ще получават това, което искат от другия, придружено с красотата на отказването от себе си.
Нещо такова, бая заплетено стана…
Павел е голям разбирач на тема любов, истинска любов. Обичам този пасаж.
И аз го обичам!
Поздравления изстрелът ти е точно в десятката! Само Божията мъдрост може да ти помага да разсъждаваш така. Насърчавам те да продължаваш по този начин и ще успяваш!
Само чрез постоянство в любовта можем да направим света по-добро място, така че много си заслужава да го правим!